Асоциацията на лекарите по физикална и рехабилитационна медицина (АЛФРМ) изпрати официално писмо до ключови институции:
-
Министерството на здравеопазването;
-
Министерството на образованието и науката;
-
Българския лекарски съюз (БЛС);
-
Парламентарната комисия по здравеопазване.
Поводът е нарастваща тревога от инициативи на някои висши учебни заведения да обединят три различни професии – рехабилитатори, ерготерапевти и кинезитерапевти – под общото наименование «физиотерапевт», както и да обединят техните асоциации в една организация «Физиотерапия». Според АЛФРМ това би довело до размиване на компетентностите, заблуда сред пациентите и реални рискове за безопасността на хората, защото става дума за смесване на медицински и немедицински специалности.
Д-р Шейтанова, какво наложи вашата асоциация да изпрати писмо до няколко институции с тревога за бъдещата работа с пациентите, нуждаещи се от рехабилитация и физиотерапия?
Причината е инициативата на някои висши учебни заведения да слеят три различни специалности – рехабилитатори, ерготерапевти и кинезитерапевти – в една обща специалност «физиотерапевт», а съответните им асоциации да бъдат обединени под името «физиотерапия». Това е сериозен проблем. Рехабилитаторите са медицински кадри, те са част от здравните грижи – както медицинските сестри или акушерките. Те работят в болници, отделения по физиотерапия, рехабилитационни центрове. Докато кинезитерапевтите не са медицинска специалност – те завършват Националната спортна академия и попадат в сферата на общественото здраве.
Смесването им под едно име създава грешна представа за тяхната квалификация и за това какви дейности могат да извършват. Ще се получи подобна ситуация на това, което наблюдаваме в областта на козметичните процедури – едно е те да бъдат назначавани и извършвани от лекари-дерматолози, а съвсем друго, когато ги правят козметици без медицинско образование.
Какво имате предвид?
Ако продължа с примера в областта на козметичните услуги, след толкова публични случаи на хора, които пострадаха от непрофесионална намеса върху тялото им, хората приблизително научиха разликата между козметик и дерматолог. Но при нас това разграничение между медици и немедици е още по-важно. Рехабилитаторите са медицински лица с регламентирани компетентности. Кинезитерапевтите – не. И въпреки това те често работят в масажни студиа, частни спортно-възстановителни центрове, където пред името си поставят «д-р», без да са лекари, без да имат медицинско образование.
В писмото си казвате, че това представлява риск за пациента, защо?
Опасността е следната: в немедицински центрове, в които работят кинезитерапевти, се извършват диагностични и лечебни дейности, които не са в техните компетентности. Примери за такива дейности са:
-
разчитане на рентгенови снимки;
-
извършване на ставна ехография;
-
мануална терапия на чувствителни, рискови сегменти от опорно-двигателния апарат (напр. шийния отдел на гръбначния стълб).
Това може да застраши живота на пациента. Сливането на специалностите ще легитимира това размиване, защото пациентът няма да може да разбере кой има медицинско образование и кой – не.
Всъщност заблудата е за обществеността, а не за лекарите…
Да! Лекарите имаме ясни позиции – договори, контрол, компетенции. Проблемът е пациентът. Когато срещне табела «физиотерапевт», той няма как да знае дали специалистът е лекар-физиотерапевт, рехабилитатор-физиотерапевт или кинезитерапевт. И трите групи имат право на частни практики, но само рехабилитаторите са регистрирани по Закона за лечебните заведения. Кинезитерапевтите работят като немедицински кадри, без контрол от РЗИ, но в практиките си понякога извършват медицински дейности.
Какъв е отзвукът от писмото, имате ли чуваемост от институциите?
От Българския лекарски съюз – да, напълно. Те подробно прегледаха документите, подкрепиха нашата позиция и изпратиха официално становище. Очакваме отговор от Министерството на здравеопазването и МОН. Надяваме се да има разбиране, защото тук не става дума за конфликт между професии, а за опасно смесване на медицински и немедицински специалности, което ще създаде хаос в системата и риск за пациентите.
В този казус намесени ли са някакви финансови мотиви?
Разбира се! Субсидията на университетите за обучение на медицински кадри е почти двойна – коефициент 6.5 срещу 3.5 за немедицински. Някои висши училища искат да обучават студенти по «здравни грижи», за да получават по-висока субсидия, въпреки че не са медицински ВУЗ. И затова се опитват да прикачат кинезитерапията към рехабилитацията.
Не може 4-годишно образование в немедицински ВУЗ да се приравнява с 6 години медицина + 4 години специализация. А после всички да се наричат «физиотерапевти».
Как пациентът в крайна сметка може да разбере кой каква квалификация има?
Пациентът гледа табелата. Той не знае дипломите, нито кой каква специалност е завършил. И когато води дете, човек със слухови проблеми, тежко болен родител и т.н., той вярва на написаното пред кабинета. Затова сме длъжни да защитим обществото.
Ако излезем от конкретния повод да пишете на институциите, какво е положението с цените на клиничните пътеки във вашата област?
В Западна Европа профилактиката и рехабилитацията са приоритет – така се разтоварва системата от скъпи лечения, хоспитализации, инвалидизации и последваща социална грижа. У нас все още липсва това разбиране. Ранната рехабилитация спестява огромни разходи на здравната и социалната система. И това трябва да бъде обезпечено кадрово и финансово! Имаме известно развитие в тази посока през последните години, но тръгнахме от изключително ниско ниво…
Често коментираме, че у нас няма достатъчно рехабилитационни легла, така ли е?
Така е, за съжаление! В много държави след всяка ортопедична или друга тежка операция пациентът автоматично преминава към рехабилитация по следваща клинична пътека. У нас такъв капацитет няма. А и не е само след операции. От рехабилитация се нуждаят редица други пациенти:
-
след сърдечносъдови инциденти (напр. инсулти и инфаркти);
-
при хронични заболявания;
-
застаряващо население с нужда от поддръжка.
Нуждата расте – населението застарява, инсулти и инфаркти зачестяват, хроничните заболявания се увеличават.
Има ли интерес сред младите лекари към специалността физикална и рехабилитационна медицина?
През последните 2–3 години интересът наистина се увеличава. Младите лекари виждат смисъл в специалността – тя е важна, нуждата от нея расте, условията се подобряват. И вече имаме млади колеги, които искат да останат в България и да се развиват именно като лекари-физиотерапевти. Радваме се на тази тенденция.
