Десислава Томева
Икономистите от ИПИ за пореден път «сметнаха» грешките, които допускат управниците и то по-специално – здравната реформа. С официално писмо, изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова, цитиран от «Фокус», сезира компетентните институции.
Ето и цялото становище:
Във връзка с внесените от групи народни представители три проекта на закон за изменение и допълнение на закона за лечебните заведения, с които да се предлагат различни подходи за гарантиране на минимални възнаграждения на медицинските специалисти, Институтът за пазарна икономика изразява следното становище:
Внимателно следим работата на Народното събрание за решаване на проблемите на медицинските специалисти в България. През последните месеци многократно се повдига темата за техните възнагражденията и се търсят начини да се осигури адекватен размер и механизъм на заплащането на труда им. Според нас регулацията на възнагражденията е един от централните въпроси, които стоят в основата на избора за упражняване на всяка професия, в това число и медицинските. Нивото на възнагражденията е и в основата на проблема с недостига на медицински специалисти в България. Особено значим е този проблем при медицинските сестри. Пазарните стимули, които диктуват естествено нарастване на заплащането за онези професии там, където има ниско предлагане на труд, не работят в достатъчна степен в здравеопазването – видимо както от честото прибягване до допълнително натоварване и/или работа на две места, както и от ниския брой медицински сестри, съотнесен към броя на лекарите и спрямо населението Поради това ИПИ подкрепя политика за осезаемо и адекватно повишаване на възнагражденията на тези групи медицински специалисти.
Считаме, че по-доброто възнаграждение ще доведе до по-голям брой медицински специалисти, повишен интерес към професията, намаляване на претоварването на наличните екипи и общо подобряване на условията на труд. Това увеличение следва да се случи в рамките на общия размер на средствата за здравеопазване и при приоритизиране на разходите за възнаграждения на онези медицински специалисти, които страдат в по-голяма степен от неравенства.
Сравнителният анализ на предложените три законопроекта показва, че и трите се основават на сходни мотиви и предлагат близки решения на възнагражденията на лекарите и специалистите по здравни грижи – по отношение на минималните и допълнителните възнаграждения, брутните заплати, контролните и регулаторни механизми и санкциите.
Без да коментираме конкретните размери и нива на възнагражденията, предложени в проектите, ще отбележим следното:
– Обвързването на основните възнаграждения с определен размер (конкретна фиксирана стойност или съотношение спрямо средната брутна заплата) изключва възможността да се приоритизират възнагражденията на отделни групи специалисти. Не подкрепяме идеята да се увеличават възнагражденията на всички еднакво. Възнагражденията на лекарите със специалност например не следва да са обект на такава регулация. Според нас в лекарската професия са налице различни пазарни стимули, а данните не показват значими отклонения или недостиг по отношение на много от специалностите. При тях се наблюдават големи регионални различия, както и недостиг на някои конкретни специалности лекари. Също така според нас проблемът с недостига на медицинските сестри е много по-остър и по-дълбок, и следва да бъде решен приоритетно – както като размер на възнагражденията, така и като осигуряване на възможност те да участват в преговорите при установяване на правилата и разпределението на средствата за работните заплати в рамките на лечебните заведения.
– В предложените проекти или липсва напълно финансова обосновка, или наличната такава не е придружена от изчисления на финансовия ефект. Тъй като предложенията на народните представители ще имат бюджетен ефект (а вероятно той ще бъде значим), следва да се представят изчисления колко ще струват и как ще се финансират предложните мерки. Категорично не подкрепяме идеята на някои съсловни организации за увеличаване на здравната вноска за финансиране на тези възнаграждения (или на други разходи) – такива предложения \\\“дежурно“ се появяват като опит да измести фокуса от конкретен структурен проблем, и вместо това да се поиска общо увеличаване на финансирането за всички дейности. По наша оценка в системата е наличен достатъчен ресурс при поддържане на ефективност на разходите и финансова дисциплина. Източникът на този ресурс може да бъде както държавният бюджет, така и бюджетът на НЗОК.
– Въпреки предвидените санкции предложенията не разглеждат какъв е механизмът, който ще гарантира, че предложенията ще доведат до увеличение на реалните доходи на медицинските специалисти. В момента в болниците се наблюдават различия между основната заплата на специализантите и реалния месечен брутен доход – в някои от тях тези различия надхвърлят 75%. Можем да допуснем, че в тези лечебни заведения предложеното увеличение на основната заплата ще се отрази в по-ниски допълнителни плащания с цел запазване (или поне по-нисък ръст) на общия разход за възнаграждение на лечебното заведение. За медицинските сестри липсва такава информация, но при тях вероятно тази разлика е по-малка и ефектът на фиксиране на основните заплати ще бъде по-голям.
– Предвидените санкции сами по себе си няма да решат проблема на много болници, които обективно не могат да постигнат това увеличение на заплатите, ако продължават да функционират в настоящия модел. Какво ще се случи с тях? Народните представители със сигурност са наясно с лошото финансово състояние на част от лечебните заведения в България но не предлагат систематично и устойчиво решение. Дебатът за бъдещето на болничната мрежа замря, а той е в основата на ефективното използване на ресурсите в здравеопазването. Трансформация или закриване на част от мрежата лечебни заведения за болнична помощ може да има позитивен ефект, като по-подробно сме изследвали тези въпроси в анализа \\\“Трансформирай болничната карта в кратки стъпки: проблемът с общинските многопрофилни болници“, наличен на уебсайта на ИПИ. Важно е да се гарантира, че каквито и мерки да се предприемат, системата няма да изгуби заетите медицински специалисти.
– Увеличението на заплатите е първата стъпка, която в краткосрочен план ще подобри стимулите в сектора. Решението на проблема с недостига на специалисти, особено що се отнася до медицинските сестри, обаче изисква и допълнителни действия и дългосрочен ангажимент на приоритизиране на този вид специалисти. ИПИ от дълго време поддържа позицията, че държавата активно и целенасочено трябва да подкрепя медицинските специалисти по здравни грижи чрез съкращаване на срока на тяхното обучение, привличане на специалисти от трети страни, подобряване на условията на труд и разширяване на възможностите им за кариерно развитие и договаряне с НЗОК (за повече подробности вижте анализа на ИПИ “Десет решение на проблема с медицинските сестри“.
