През 1979 г. в Габрово е създаден първият извънстоличен вариететен театър в България. Художествено-творческата формация възниква към Дома на хумора и сатирата с разпореждане на Министерския съвет, като експериментален театър с мисията да създава и разпространява спектакли в жанра на вариететната сатира. Въпреки че за периода до 1985 г. не се реализира активна сценична дейност, този начален етап поставя основите на бъдещата уникална културна институция.
На 20 април 1985 г. на сцена излиза първата постановка – „ПОЛЕТ ГБ-1985“ от Иван Кулеков, с режисьор Николай Николаев. С това събитие се поставя символичното начало на Габровското вариете. Министерството на културата застава зад идеята за експериментиране с нови форми, съчетаващи музика, театър и хореография, като отдава почит на традициите на габровци в хумора и сатирата.
Вариетето се помещава в част от сградата на Дома на хумора и сатирата – т.нар. Весела къща, бивша кожарска фабрика, преустроена по проект на арх. Карл Кандулков и открита през 1975 г. Сцената и зрителната зала, проектирани и изградени по идея на арх. Христо Цветков и инженер Василев, впечатляват с модерна за времето си техническа обезпеченост, двуетажна зала и кръгли сепарета.
През следващите години се реализира пъстра палитра от постановки: „София, само София“ (1986), мюзикълът „Божествена комедия“ от Исидор Щок (1987), „Архангелите не играят флипер“ от Дарио Фо (1988), „Голият крал“ от Евгений Шварц (1989), „Скок в леглото“ от Рей Куни (1991), „Кланица“ от Славомир Мрожек (1992), „Мандрагора“ от Николо Макиавели (1996) и много други.
След 1996 г. основен двигател на трупата е Театър студио 4хС. На сцената се ражда първата в България вариететна публика, а творци като Николай Николаев, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев, Вили Цанков и Сотир Майноловски оставят ярка следа в развитието на театъра. Много млади актьори като Нона Йотова, Пенко Русев, Теодор Елмазов и Кръстьо Вапцаров правят първите си стъпки именно тук. Изкуството провокира и композитори като Найден Андреев, Стефан Димитров, Нелко Коларов, както и хореографи от ранга на Мила Искренова, Маргарита Градечлиева и Едмонд Скот Лобо.
През юли 1991 г. Габрово е връхлетяно от едно от най-опустошителните наводнения в историята си. Щетите засягат и приземния етаж на Дома на хумора и сатирата, където е разположено Вариетето – унищожени са декори, реквизит и костюми, събирани с години. Въпреки трудностите, театърът продължава да функционира, търсейки нови сцени и държавна подкрепа.
Силата на театъра да въздейства е призната от критици и зрители. Проф. Иван Славов определя мистиката му като „тътен от кръвта“, а Хусам Ата от сп. „Експериментал“ в Кайро откроява синтетичния му характер, който преплита чувства, сънища и „скритата лудост“. Сотир Майноловски, тогавашен директор, апелира към публиката да пази това уникално средище на културата.
90-те години обаче се оказват пагубни за много културни институции. След постановката „Шизофренични прояви на нормалност“, игранa на чужда сцена, театърът започва да изпитва сериозни финансови затруднения. През 1999 г. Общинският съвет – Габрово преустановява финансирането, а на 15 април същата година, със заповед на министъра на културата, завесата окончателно пада.
Габровското вариете остава в историята като място на артистична смелост, синтез на музика, танц и слово. Днес спомените за него се съхраняват във фондовете на Държавния архив – Габрово, като живо доказателство за силата на духа и творчеството.
