Случаят «Тодор Лапков»: Когато защитиш дома си и се окажеш обвинен в убийство
63-годишният Тодор Лапков е бивш служител на МВР. След пенсионирането си се занимава с животновъдство във ферма край Съединение. Днес той е в ареста с обвинение за умишлено убийство.
Убитият е 21-годишният Митко Димитров.
Според версията на защитата младият мъж проникнал през нощта в помещението, където Лапков спял, започнал да го души и посегнал към брадва. Бившият полицай грабнал ловната си пушка и стрелял два пъти.
Ако събитията действително са протекли така, изглежда трудно да си представим по-класическа ситуация на самозащита.
Само че историята не свършва с двата изстрела.
Лапков не се обажда в полицията. Тялото на Димитров е разчленено, поставено в чували и укрито в шахта. След започналото издирване бившият полицай първоначално отрича да знае какво се е случило, а впоследствие признава.
Затова случаят не позволява лесни присъди – нито юридически, нито морални.
Но той поставя отново един много по-голям въпрос:
Има ли българинът реално право да защити себе си и семейството си, когато някой нахлуе в дома му?
Какво се е случило във фермата
На 12 август 2026 г. във фермата на Тодор Лапков е застрелян 21-годишният Митко Димитров.
Двамата се познавали. Младият мъж е помагал в стопанството, но е имал и криминални регистрации, основно за престъпления срещу собствеността, както и присъда.
Защитата на Лапков обаче твърди нещо много по-важно.
Около година и половина преди убийството Димитров вече бил нападнал тежко животновъда. Според адвокатите му той сцепил главата на Лапков и увредил дясното му око. Бившият полицай подал жалба, но според защитата адекватни мерки не последвали.
Ако това бъде доказано, този епизод ще има значение не само за конкретното дело.
Той поставя въпроса какво е направила държавата, след като гражданин е съобщил, че срещу него вече е извършено тежко насилие.
Според изложената от защитата версия на 12 август Димитров отново отишъл във фермата. През нощта проникнал през прозорец в помещението, където Лапков спял, започнал да го души и след това взел брадва.
Лапков стрелял два пъти в гърдите му.
Прокуратурата проверява и версията за неизбежна отбрана. Засега обаче срещу 63-годишния мъж е повдигнато обвинение за умишлено убийство.
Двата изстрела и онова, което последвало
Точно тук случаят става много по-сложен.
След смъртта на Димитров Лапков не уведомява органите на реда. Тялото е разчленено, останките са сложени в чували и укрити.
Когато започва издирването на младия мъж, Лапков първоначално отрича да знае какво е станало.
Това поведение сериозно усложнява позицията на защитата.
То обаче не отговаря автоматично на най-важния юридически въпрос: какво се е случило в секундите преди изстрелите?
Възможно е едно деяние да бъде извършено при неизбежна отбрана, а последващите действия на извършителя да бъдат незаконни или да имат значение при доказването на първоначалната му версия. Разчленяването на тялото само по себе си не доказва, че преди стрелбата не е имало нападение.
Но очевидно поставя тежки въпроси пред обвиняемия.
Има и втори проблем – оръжието.
Според прокуратурата ловната пушка е държана без необходимото разрешение. Затова Лапков е обвинен отделно и за незаконно държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Окръжният съд в Пловдив го остави под стража. Любопитен детайл е, че самият Лапков също поиска да остане в ареста, като заяви, че се страхува от отмъщение и от посегателства срещу стопанството си.
Междувременно в Съединение започна подписка в негова подкрепа.
Какво всъщност казва българският закон
След всеки подобен случай се появява призивът: законът трябва да бъде променен, така че човек да има право да защити дома си.
Само че българският закон вече признава такова право.
Неизбежната отбрана е уредена в чл. 12 от Наказателния кодекс.
По общото правило не е общественоопасно деянието, извършено при неизбежна отбрана – когато човек защитава себе си или другиго от непосредствено противоправно нападение и причинява вреди на нападателя в необходимите предели.
Законът определя като превишаване случая, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението.
Но чл. 12, ал. 3 съдържа специална защита за жилището:
«Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.»
Това е изключително силна разпоредба.
Законодателят очевидно е приел, че човек, изправен срещу насилствено проникване в собствения си дом, не може да бъде поставян в положение да пресмята с аптекарска точност колко сила има право да употреби срещу нападателя.
Но това не означава неограничено право да бъде убит всеки незаконно проникнал човек.
Трябва да има нападение. То трябва да е непосредствено. А когато нападението окончателно приключи, приключва и неизбежната отбрана.
Трябва ли оръжието на защитата да бъде «равностойно»?
Един от най-разпространените митове около неизбежната отбрана е, че нападнатият трябва да използва приблизително същото средство като нападателя.
Нападателят има нож – можеш да използваш нож. Има бухалка – не можеш да го застреляш.
Законът не съдържа подобна аритметика.
Преценява се конкретната опасност: възрастта и физическото състояние на участниците, броят на нападателите, използваните оръжия, мястото, времето, внезапността и интензивността на нападението.
Следователно самият факт, че срещу брадва е използвана пушка, не доказва превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Ако 63-годишен човек действително бъде събуден посред нощ от 21-годишен мъж, който го души и посяга към брадва, употребата на огнестрелно оръжие не може автоматично да бъде определена като незаконна само защото пушката е по-смъртоносно средство.
Но първо трябва да бъде доказано, че точно това се е случило.
Един отворен прозорец може да се окаже важен
Тук се появява една особеност на действащия закон.
Чл. 12, ал. 3 не говори просто за незаконно проникване в жилище.
Той изисква проникването да е извършено «с насилие или с взлом».
Според версията, представена по случая Лапков, Димитров е проникнал през прозорец.
Ако се окаже, че прозорецът е бил отворен и не е имало взлом или насилие при самото проникване, специалната разпоредба на ал. 3 може да не се приложи автоматично.
Получава се странна ситуация.
Ако нападателят разбие прозореца и влезе, законът изрично предвижда специалната защита. Ако намери прозореца отворен, промъкне се през него и едва след това нападне спящия човек, случаят трябва да бъде преценяван по общите правила за неизбежната отбрана.
Тъкмо подобни казуси стоят зад периодичните предложения за промяна на закона.
Големият спор от 2018–2019 г.
През април 2018 г. депутати от «Обединени патриоти» внесоха законопроект за разширяване на неизбежната отбрана.
Предложенията предвиждаха по-широк кръг случаи, при които да се приема, че няма превишаване на пределите ѝ – включително при противозаконно влизане в жилище, нападение от две или повече лица, от въоръжен човек, както и при определени тежки посегателства срещу личността.
На 8 май 2019 г. Народното събрание прие законопроекта на първо четене.
Но срещу предложените промени се обяви значителна част от юридическата общност.
Върховният касационен съд изрази сериозни резерви. Възражения имаше и от други представители на съдебната система и адвокатурата.
Основният юридически аргумент беше принципен: животът създава безкрайно разнообразие от ситуации и законът не може предварително да ги изброи.
Колкото повече законодателят се опитва да опише кога човек може да употреби смъртоносна сила, толкова по-голяма става опасността да се създадат нови неясноти и възможности за злоупотреба.
Защитниците на промените отговаряха с друг аргумент: законът трябва ясно да показва, че рискът при въоръжено нападение се носи преди всичко от нападателя, а не от жертвата.
Промените така и не достигнаха до окончателно приемане.
Проблемът може да не е само в закона
Случаят Лапков обаче показва нещо по-дълбоко.
Българското право признава неизбежната отбрана.
Въпросът е какво се случва с човека, който твърди, че се е защитавал.
Разбира се, когато има убит човек, полицията и прокуратурата са длъжни да разследват. Не могат просто да приемат думите на този, който е произвел изстрелите.
Трябва да бъде установено имало ли е нападение, кога е започнало, колко непосредствена е била опасността, кога са произведени изстрелите и дали към този момент нападението още е продължавало.
Но има и обратна страна.
Ако човек, който действително е отблъснал въоръжен нападател, бъде автоматично третиран като обикновен убиец, остане месеци в ареста и години наред доказва, че е защитавал живота си, тогава правото на неизбежна отбрана започва да изглежда различно на хартия и в реалността.
В такъв случай не присъдата, а самият процес може да се превърне в наказание.
А къде е била държавата преди второто нападение?
Това може да се окаже най-важният въпрос в целия случай.
Ако защитата на Лапков докаже, че Димитров действително го е нападал тежко и преди, че му е причинил травма на главата и окото и че за това е бил подаден сигнал, трябва да бъде установено какво са направили институциите.
Защото неизбежната отбрана е последната линия.
Преди нея трябва да стои държавата.
Гражданинът плаща данъци, поддържа полиция, прокуратура и съд именно защото в правовата държава не се предполага всеки сам да защитава живота и собствеността си с оръжие.
Но когато институциите не успяват да прекъснат поредица от кражби, заплахи и насилие, обществото неизбежно започва да пита:
А какво трябва да направи човекът, когато нападателят дойде отново?
Точно от подобни случаи се ражда общественият натиск за все по-широко право на самозащита.
Домът трябва да бъде особена граница
Има основателна причина законът да третира жилището по различен начин.
На улицата човек понякога може да избегне конфликта. Може да се отдалечи. Може да потърси помощ.
Но не може разумно да се очаква от човек, събуден посред нощ от нападател в собствения му дом, да извърши за секунди сложна юридическа преценка колко точно сила има право да употреби.
Затова дискусията за промяна на чл. 12 не е непременно дискусия дали да бъде разрешено на българите «да стрелят по крадците».
Може да бъде поставен много по-тесен въпрос:
Трябва ли сегашното «проникване с насилие или с взлом» да бъде заменено с по-ясна защита при доказано противозаконно проникване в обитавано жилище, когато е налице непосредствено нападение срещу намиращите се вътре хора?
Такава промяна би била далеч от идеята за «Дивия Запад».
Тя няма да дава право да бъде стрелян човек, който краде ябълки от двора, нито бягащ крадец, нито вече обезвреден нападател.
Но би поставила много ясна граница:
който противозаконно прониква в чужд дом и напада хората в него, сам създава риска от последиците на това нападение.
Нито герой, нито убиец преди съда
Случаят «Лапков» не бива да бъде решаван от социалните мрежи.
63-годишният животновъд не трябва предварително да бъде обявяван нито за герой, нито за хладнокръвен убиец.
Има мъртъв 21-годишен човек.
Има два изстрела.
Има незаконно притежавано оръжие.
Има разчленено и укрито тяло и първоначално отричане.
Но има и твърдение за нощно проникване, душене и брадва. Има твърдение за предишно тежко нападение. Има значителна възрастова разлика между двамата. Има версия за неизбежна отбрана, която самата прокуратура е длъжна да провери.
Кое от тези обстоятелства е доказано и как точно са протекли последните секунди преди изстрелите, трябва да реши съдът.
Но общественият въпрос остава независимо от бъдещата присъда.
Правото на неизбежна отбрана няма особена стойност, ако съществува само като текст в Наказателния кодекс. От друга страна, самозащитата не може да бъде превърната в законно отмъщение.
Между тези две крайности законодателят трябва да постави възможно най-ясна граница.
А най-ясната от всички граници е вратата на собствения дом.
Когато човек е нападнат там и животът му действително е поставен в непосредствена опасност, законът трябва категорично да бъде на страната на нападнатия.
Не на нападателя.
