В „Градът и градът“ Чайна Миевил изгражда една от най-оригиналните и концептуално смели литературни вселени. Това е роман, който започва като криминален трилър, но постепенно се разгръща в нещо далеч по-дълбоко – социална алегория за начина, по който възприемаме света около себе си, и ограниченията, които си налагаме дори без да го осъзнаваме.
Действието се развива в два града – Бешел и Ул Кома, които не са разделени от стени, а от нещо много по-странно и невидимо. Те съществуват едновременно на едно и също място, но гражданите на всеки от тях са научени да не виждат и да не признават съществуването на другия. Дори ако вървят по една и съща улица, хората са принудени да „развиждат“ всичко, което принадлежи на другия град – иначе рискуват да бъдат наказани от тайнствената и почти митична сила, известна като Брийч.
Главният герой, детектив Тайад Борлу, е обикновен полицейски инспектор от Бешел, който е извикан да разследва убийството на жена. На пръв поглед това е рутинно разследване, но скоро Борлу открива, че жертвата не просто е била убита – тя е била „пресечена“ между двата града, което прави случая далеч по-опасен и политически зареден. Докато разкрива пласт след пласт на тайната, детективът започва да осъзнава, че границите между двата града са далеч по-крехки, отколкото хората си мислят.
„Градът и градът“ е едновременно мрачна детективска история и философско изследване на социалното програмиране и възприятието. Гениалността на романа се крие в начина, по който представя тази странна реалност – макар градовете да изглеждат като невъзможна фантазия, аналогии с нашия свят има навсякъде. Разделенията между нации, култури и социални класи често са също толкова изкуствени, колкото невидимата стена между Бешел и Ул Кома.
Финалът на романа не предлага лесни отговори. Вместо това оставя читателя с усещането, че границите в живота ни са създадени не толкова от физически прегради, а от нашето собствено съзнание.
