Митингът в Белград, който се проведе в събота, 15 март, несъмнено беше най-големият в историята на Сърбия: според независими оценки в него присъстваха повече от 300 хиляди души, а според Министерството на вътрешните работи – повече от 100 хиляди. Дори според министерството това е най-голямото рали, регистрирано някога в Сърбия.
Протестът беше колкото голям, толкова и мирен. Атмосферата приличаше повече на празничен ден. Хората скандираха лозунги, танцуваха, държаха много остроумни и оригинални домашни плакати с протестни надписи. Митингът беше доминиран от сръбски държавни знамена. Тук се събраха представители на всички поколения, много от тях дойдоха със семействата си. Значителен брой участници специално дойдоха в Белград от провинциите за това събитие. Имаше усещането, че се прави история.
Студентските организатори на митинга се опасяват, че режимът може да се опита да провокира инциденти или дори сблъсъци на протеста, затова преместват основното място за събиране от сградата на парламента на площад \\\”Славия\\\”. Няколко дни преди митинга режимът създаде временен лагер на \\\”титушки\\\” в парка срещу парламента, събирайки там най-различни хора – от партийни активисти и служители на държавни компании до хулигани. В нощта на митинга там останаха само последните, очевидно, няколкостотин души, въоръжени с бухалки, чукове и други импровизирани оръжия.
Полицията присъства, за да се справи с безредиците, но остава неясно каква е тяхната роля и дали ще се намесят, ако хулиганите напуснат лагера.
В резултат на това хулиганите провокираха малки бунтове, хвърляйки бутилки и камъни по гражданите, събрали се близо до сградата на парламента. Студентските стюарди, носещи светлоотразителни жилетки за идентификация, се отдръпнаха уплашени. Това обаче не беше кулминацията на насилието от онази нощ. Хулиганите, както се оказа, послужиха за разсейване. Основният акт на насилие срещу гражданите беше използването на звуково оръжие по време на обявеното 15-минутно мълчание – от 19.00 до 19.15 часа. Звуковата атака започна внезапно – в 19.11. Това се случи на главната градска артерия, водеща към площад \\\”Славия\\\”, където, както вече споменахме, се намираше центърът на протеста. Веднага след мистериозната звукова атака срещу тълпата, студентите-организатори на протестите обявиха, че вече не отговарят за случващото се и набързо потърсиха убежище в своите способности.
Няколко хиляди души без съмнение усетиха въздействието на звуковите оръжия. По-късно те съобщават за симптоми, типични за звукови атаки: главоболие, гадене, болки в ушите. Започна краткотрайно паническо бягство. За щастие нямаше сериозни жертви, тъй като звуковата атака не продължи дълго и не се повтори. Свидетели описват инцидента като силен рев, бързо приближаващ се към тях, сякаш 20 коли се втурват едновременно. Така го обясни един от протестиращите. В многобройни видеоклипове от онази нощ можете да видите как хората се отдръпват, сякаш невидима сила прорязва тълпата. Сред жертвите бяха чуждестранни журналисти, например Татяна Ом от Die Welt. Нейният разказ за нападението е в съответствие с разказите на други свидетели.
Независими анализатори, говорейки в ефира на свободните медии, веднага стигнаха до заключението, че американските звукови оръжия LRAD са били използвани срещу цивилни. Президентът Вучич първоначално увери, че в сръбските структури за сигурност няма такива оръжия, заплашвайки да преследва всеки, който спомене звуково оръдие в публичното пространство. По-малко от 24 часа по-късно обаче коалиционният му партньор, лидерът на Социалистическата партия на Сърбия и министър на вътрешните работи Ивица Дачич, потвърди, че държавата има такива системи, но увери, че те не са били използвани на митинга.
В сряда, 19 март, в публичното пространство се появиха видеоклипове, показващи разгърнати LRAD системи в деня на митинга. След това министър Дачич призна, че те все още са замесени – поне седем единици в различни части на града. След това той демонстрира на журналистите системата, настоявайки полицията да използва устройствата само като високоговорители, когато трябва да се обърне към тълпата.
Депутатът от либералната опозиция Мариника Тепич заяви на пресконференция на 19 март, че МВР е закупило седем устройства LRAD 450XL, които се използват като оръжие за психологически и физически натиск върху гражданите по улиците. Тепич представи официален документ, от който става ясно, че Министерството на вътрешните работи по собствена инициатива е поискало закупуването на тези звукови пистолети от два вида – общо 16 единици: седем модела 450XL и девет модела 100. Коментирайки възможностите на това оръжие, военният анализатор Александър Радич каза в интервю за свободни медии: \\\”Звуковото оръдие може да издава писклив тон, музика, звуци на реактивен двигател или ракета – всичко зависи от това какъв ефект искате да постигнете в момента. Такова устройство може да бъде инсталирано на превозно средство или поставено на статив. Антената може да бъде ориентирана хоризонтално или вертикално, а антена, подобна по размер на тази, инсталирана на жандармерийска кола, се вижда на снимки и видеоклипове пред сръбския президентски дворец (разположен срещу сградата на парламента, където поддръжници на режима са разположили лагер.
Откритата опозиция на Дачич срещу Вучич се разглежда като знак за нелоялността му към сръбския президент, чиято популярност намалява на фона на близо четири месеца на протести. По-рано високопоставен член на Социалистическата партия на Сърбия, водена от Дачич, Бранко Ружич всъщност се присъедини към протестното движение и беше видян на улицата на 15 март. Ружич не крие амбициите си да вземе ръководството на партията в свои ръце, като изтласква Дачич настрана. Това вътрешно несъгласие в партийните редици, съчетано с нарастващата непопулярност на Вучич, може да е тласнало Дачич по-близо до протестното движение.
Говоренето за непопулярността на Вучич не е слух, а факт. Вътрешно правителствено проучване, получено от \\\”Файненшъл таймс\\\”, показва, че подкрепата за Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия е спаднала значително: 55% от анкетираните не му вярват, а само една трета остават уверени в лидерството му. Студентите се радват на подкрепата на 58% от анкетираните.
Междувременно парламентът, контролиран от Вучич на 19 март, най-накрая призна оставката на премиера Милош Вучевич, която той внесе на 28 януари. Този акт означава, че правителството на Сърбия официално е престанало да съществува. След това Вучич има 30 дни, за да получи одобрението на новото правителство от парламента или да обяви предсрочни избори.
Опозиционните партии са единни в отхвърлянето на предсрочни избори, освен ако не бъде създадено неутрално временно правителство, което да гарантира справедливи условия за гласуване предварително. По-вероятно е Вучич да избере варианта за съставяне на ново правителство, тъй като организирането на избори в разгара на студентските протести може да обедини всички опозиционни партии и движения. И това е последното нещо, което иска.
Колкото и негативна да е ситуацията за режима на Вучич, все още не е сформирана политическа сила, способна да му се противопостави. Това не означава, че такава сила няма да се появи в близко бъдеще, но сега ситуацията е следната.
Студентското протестно движение остава аполитично, като умишлено избягва връзките както с опозиционните партии, така и с организациите на гражданското общество. В момента опозицията смята за твърде рисковано да се противопостави на студентското движение, опасявайки се, че ако протестите отшумят, отговорността ще бъде прехвърлена върху опозиционните партии. В резултат на това опозицията зае изчаквателна позиция. Нейните лидери хвалят студентите, но чакат обществото да се умори от политическата им апатия и слабостта на режима да стане твърде очевидна.
Очевидно тази социална повратна точка вече е близо. Когато това се случи, опозицията ще може открито да се обедини с лидерите на гражданското общество и да отправи конкретни политически искания към режима, като например свободни избори.
