Узай Булут
Свободата е не само ценна, но и изключително крехка – особено в мюсюлманските нации, водени от светски правителства, заплашени от ислямисти. Всяка смяна на властта в полза на ислямистите може да постави нацията на път, който води до унищожаване на свободите и правата.
Надигащата се ислямизация след април 2024 г.
Това се случва в Бангладеш от април 2024 г., когато министър-председателят Шейх Хасина избяга от страната в резултат на масови студентски протести, които по-късно бяха отвлечени от ислямисти. Три дни по-късно икономистът Мохамед Юнус, подкрепен от администрацията на Байдън, положи клетва като ръководител на служебното правителство на страната.
Малцинства, жени, художници, писатели, журналисти и секуларисти оттогава са мишена. В много случаи те са били насилвани, арестувани или дори убити от ислямисти. Тези атаки както на ислямските радикали, така и на новия режим в Бангладеш породиха опасения от увеличаване на талибанизацията.
Преследване на малцинствата: Случаят Чинмой Кришна Дас
Чинмой Кришна Дас е поразителен пример за продължаващото религиозно преследване в Бангладеш. Той е хиндуистки монах, защитник на правата на малцинствата и лидер на общността, който е говорител на бангладешката организация за правата на малцинствата Sanatani Jagaran Mancha. На 25 ноември 2024 г. той беше арестуван от полицията в Бангладеш за предполагаемо клевета върху националния флаг на Бангладеш.
Дас е мишена на новия бангладешки режим на Юнус, защото се превърна в лице на хиндуистката съпротива след убийството на неговите колеги монаси и изгарянето на хиндуистките храмове в страната. Сега той е затворник на съвестта, който изнемогва в затвора за предполагаемото престъпление \\\“противодържавна дейност\\\“.
Дас е обвинен, че е поставил шафрановото знаме (цвят, свързан с индуизма) по-високо от знамето на Бангладеш. Миналия месец съд в Бангладеш разпореди арестуването на Дас по още пет случая.
Въпреки това, поддръжниците на Джамаат-е-Ислами, радикална ислямска партия, която оглавява насилието срещу индуси, други немюсюлмани и светски хора в Бангладеш след Хасина, често развяват ислямски знамена и знамена на Джамаат по-високо от знамето на Бангладеш. По тези случаи не са предприети правни действия.
Малцинства като християни, индуси и будисти остават уязвими на фона на тази динамика. Съобщенията за насилие от страна на тълпата, насилствено приемане на исляма и вандализъм на места за поклонение са широко разпространени, често подхранвани от ислямистка пропаганда.
Бхабеш Чандра Рой, виден лидер на хиндуистката общност, например, беше отвлечен от дома си и пребит до смърт от четирима души на 18 април 2024 г.
Бангладешкият съвет за хиндуистко будистко християнско единство (BHBCUC) съобщи, че миналата година от 4 до 20 август са извършени общо 2010 насилствени нападения срещу малцинства в цялата страна. Този период съвпада с протестите, които целят свалянето на правителството. Общо 915 жилища бяха нападнати, ограбени или подпалени, а 953 бизнес заведения бяха изправени пред подобна съдба. Освен това четири жени са били подложени на сексуално насилие, включително един случай на групово изнасилване.
Освен това Съветът съобщи за 174 нападения срещу религиозни малцинства в страната за четири месеца и 11 дни (между 21 август и 31 декември 2024 г.).
През март 2025 г. \\\“Групата за анализ на правата и рисковете\\\“ (RRAG) поиска от ООН да помогне на режима на Юнус да окуражава ислямските фундаменталисти, като отрича нападенията срещу малцинствата в страната му.
Групата заяви, че главният съветник на Бангладеш е омаловажил актовете на насилие срещу индуси, будисти и християни, като ги е описал като резултат от лични спорове, престъпни деяния или инциденти.
Отричането на зверствата срещу религиозните малцинства от страна на Юнус прави лидерите на Съвета за хиндуистко-будистко-християнско единство на Бангладеш изключително уязвими за по-нататъшни атаки. Това беше потвърдено в призив на RRAG до генералния секретар на ООН, Върховния комисар на ООН по правата на човека (ВКБООН) и ръководителите на дипломатически мисии и международни организации в Дака, столицата на Бангладеш.
На 12 март Съветът за единство заяви, че насилието срещу религиозни и етнически малцинства и коренни общности в Бангладеш продължава с неотслабваща сила, както и в миналото.
Атаки срещу правата на жените и свободата на изразяване
Междувременно ислямски групировки продължават да заплашват с насилие, за да наложат отмяна на женски футболни мачове и отваряне на магазини с участието на бангладешки актриси.
През февруари групата Islami Andolan Bangladesh обяви протестен митинг срещу женски футболен мач в района на Рангпур, заявявайки, че той е неислямски. Те претърсиха мястото и прогониха зрителите с билети. Местната полиция се намеси и членовете на женския екип бяха помолени да се върнат в дома си за собствена безопасност.
Ислямистите настояха, че мачът, който спряха, е против техните религиозни ценности и потвърдиха, че са решени да предотвратят бъдещи футболни мачове.
\\\“Ако жените искат да играят футбол, те трябва да покриват цялото си тяло и могат да играят само пред жени зрители. Мъжете не могат да ги гледат как играят,\\\“ каза Маулана Ашраф Али, лидер на Ислами Андолан Бангладеш в района на Тарагандж в Рангпур. Той също така настоя, че групата \\\“определено\\\“ иска твърдолинейния ислямски закон на шариата в Бангладеш.
Женският футболен мач беше третият, който беше отменен в северната част на Бангладеш за по-малко от две седмици поради възраженията на ислямистите. В района на Динаджпур ислямистите протестираха срещу игра и по-късно се сблъскаха с местните жители, които я подкрепиха, оставяйки четирима ранени.
\\\“Ако правителството не предприеме действия, тогава ислямистите ще се почувстват окуражени. Ще има повече автоцензура за жените и момичетата, те ще бъдат по-сплашвани, участвайки в публични събития,\\\“ каза Ширин Хук, видна активистка за правата на жените.
При друг инцидент група студенти от ислямското медресе нападнаха сергия на панаира на книгата \\\“Амар Екушей\\\“ в Дака заради изложбата на книгата, написана от Таслима Насрин, бангладешка писателка, която е в изгнание в Индия.
Насрин публикува в X:
Днес джихадистки религиозни екстремисти нападнаха сергията на издателя Sabyasachi на панаира на книгата в Бангладеш. Тяхното \\\“престъпление\\\“ беше публикуването на книгата ми. Властите на панаира на книгата и полицията от местния участък наредиха да премахнат книгата ми. Дори след като беше премахнат, екстремистите нападнаха, вандализираха сергията и я затвориха. Правителството подкрепя тези екстремисти, а джихадистки дейности се разпространяват из цялата страна.
Ислямистите също атакуваха писателя Шатабди Вобо на панаира на книгата, обвинявайки го, че продава книгите на Насрин. С намесата на полицията Вобо беше ескортиран от панаира, където също беше принуден да се извини публично.
Събитията с участието на актьори Мехазабиен Чоудхури, Пори Мони и Апу Бисва също бяха отменени поради ислямистки заплахи.
На 26 януари филмовата звезда Пори Мони беше насилствено възпрепятствана да отвори нов универсален магазин в Тангайл (североизточен Бангладеш) поради гняв от Хефазат-е-Ислам и други групи.
Мони се обърна към Facebook, за да протестира срещу \\\“ексцесиите срещу жените в името на религията\\\“.
Малко след това срещу нея е възобновено старо дело за предполагаемо нападение и срещу актрисата е издадена заповед за арест. Муни твърди, че съдебното дело е отмъщение срещу нея за това, че е говорила:
\\\“Защо не мога да работя безопасно в собствената си страна? … Ако да говоря срещу несправедливостта означава, че ще продължа да ходя в затвора, така да бъде.\\\“
Два дни по-късно друга актриса, Апу Бисвас, беше спряна да отвори ресторант в Дака поради съпротива от страна на местни ислямски духовници. Духовниците \\\“заявиха, че ако Апу Бисвас открие ресторанта, те ще създадат безредици\\\“, каза полицейски служител пред местните медии.
Завръщането на радикалните ислямистки групировки
Откакто пое властта, администрацията на Юнус отмени забраната на Джамаат-е-Ислами, най-голямата ислямистка партия в страната, която се противопостави на независимостта на Бангладеш и застана на страната на пакистанската армия в нейната геноцидна кампания по време на освободителната война на Бангладеш през 1971 г.
Ислямистки радикали, които бяха осъдени за убийство и по обвинения в тероризъм, като Джасимудин Рахмани, ръководител на екипа на Ансарула Бангла, бяха освободени от затвора. Терористичната групировка Ансарула, която се радва на тесни връзки с Ал Кайда в Индийския субконтинент (AQIS), заплаши медийните компании да уволнят служителките си или да се сблъскат с тежки последици.
Междувременно хиляди протестиращи вандализираха и подпалиха домове и сгради, свързани със сваления премиер Шейх Хасина и висши лидери на нейната партия Народна лига. Силите за сигурност не се намесиха, за да спрат бунтовниците.
Бангладеш е бил предимно хиндуистки преди ислямското нашествие и превземане, което започва през осми век. Днес тя е предимно мюсюлманска и в момента е на път да се развие в ситуация, подобна на управляваната от талибаните Афганистан. Новият режим заличава правата и сигурността на религиозните малцинства, жените, художниците, писателите, журналистите и светските хора. Той овластява радикални ислямски групировки и освобождава затворени терористи. Тези действия ще доведат и до нарастване на ислямския тероризъм, който вероятно ще продължи да се разпространява в останалата част на света.
Узай Булут е роден в Турция журналист, който преди това е живял в Анкара. Тя се фокусира върху Турция, политическия ислям и историята на Близкия изток, Европа и Азия.
