Османската и съветската власт са двете катастрофи, белязали България
Българската държава се е развивала и вървяла напред, когато българинът е осъзнавал, че държавата не е нещо чуждо, че каузата на държавата и каузата на народа са еднакви. Това заяви в интервю за БГНЕС историкът д-р Александър Стоянов, чиято най-нова книга «Българите между две катастрофи – 1396 – 1944 г.» излезе в началото на септември.
Двете най-големи катастрофи
Ученият е категоричен, че падането на България под османска власт в края на ХІV век и превратът от 9 септември 1944 г., когато у нас се установява съветска власт, са двете най-големи катастрофи в нашата история.
«При другите две национални катастрофи – Балканските войни и Първата световна война – страната ни относително бързо преодолява последиците. Османската и съветската власти оставят твърде дългосрочни негативни натрупвания в съзнанието на българина», подчерта д-р Стоянов.
Историкът със съжаление отбеляза, че 36 години след падането на комунизма много от нещата от онази епоха продължават да присъстват в манталитета ни. Едно от тях е свързано с това как възприемаме държавата. «Продължаваме да възприемаме народа и държавата като две отделни неща, а те всъщност са едно и също», заяви д-р Стоянов.
Той посочи, че след 9 септември държавата реално се трансформира от една по-плуралистична, макар и управлявана доскоро авторитарно обществена система, в една тоталитарна система, която е характерна за някои от европейските държави през този период, по-специално комунистическия Съветски съюз.
«Това води, естествено, до всички възможни аберации в развитието на обществото, които произлизат от едно такова развитие, подобно и на мутациите в повечето случаи в природата, които не винаги са положителни. В нашия случай, за съжаление, не става въпрос за положителна еволюция. Затова и съм използвал термина «мутация», защото се получава едно изкривяване на всичко в държавата – политика, социално развитие, културно развитие. Това е абсолютно нормално за всяка една тоталитарна система», заяви д-р Стоянов.
Митовете за комунизма
Няма добра тоталитарна система, категоричен е историкът.
«Не е като ние да сме изтеглили късата клечка, а примерно в Северна Корея, Виетнам или в Китай тоталитарната система да е добра? Тоталитарните системи са едни и същи навсякъде», посочи той.
Според него едно от нещата, които много добре са се получили на българския тоталитаризъм, е да убеди българина в една измислена реалност, свързана с неща като уж нулева престъпност, липса на социални, материални и икономически проблеми и т.н.
- Престъпност: Колегите историци вече показаха в много изследвания, че става въпрос за престъпност абсолютно сравнима и дори надвишаваща днешните нива.
- Икономика: Имало е много сериозни проблеми с икономиката. Тук проф. Даниел Вачков беше извадил една статистика за 300-400 души на година, които загиват при трудови злополуки, което е абсурдно в сравнение със сегашните нива.
- Катастрофи: Броят на катастрофите е бил същият като сега, но при три пъти по-малко автомобили.
- Информационно затъмнение: По времето на социализма България фалира три пъти. «Абсолютният проблем е, че пълното информационно затъмнение е оставяло усещането у хората, че ако нещо не се случва на тях, то не се случва изобщо. Което е проблемът», добави историкът.
Поведението на българския елит
По отношение на възприятието на Великите сили и тяхната политика спрямо България д-р Стоянов смята, че най-адекватно поведение е имал елитът след Освобождението ни през 1878 г.
«Поколението, което започва да управлява българската политика след Освобождението, като че ли по-добре е успявало да борави във взаимоотношенията си с Великите сили от сегашното. Това най-вече се дължи на факта, че не са били толкова уплашени от това, че някоя държава е голяма, а пък България е малка. Някак си с много повече тежест са присъствали българските пратеници и представители в чужбина.»
Д-р Стоянов припомни, че нашите дипломати в навечерието на Втората балканска война са се опитвали едва ли не да държат сметка на руския император. «Тоест, имало е едно чувство на гордост, едно чувство на тежест на това, че те представляват една независима, свободна българска държава, едно българско царство», подчерта той.
За разлика от това, той смята, че сега нашите политици и дипломати много често се «държат като едни деца, които са отишли да попитат учителя за нещо в училище. Или на някой, който иска помощ от чичо си или от леля си, които вижда един път на 10 години, и някак си се чувства неудобно да разговаря с тях, което е много тъжно», коментира историкът.
Новата книга на д-р Стоянов
За новата си книга «Българите между две катастрофи – 1396 – 1944 г.» д-р Стоянов сподели, че се е опитал да разкаже в нея историята така, както я преподава на своите ученици – по лесен и достъпен начин. Книгата също така съдържа много препратки към вече сериозни, задълбочени трудове, в които читателите могат да потърсят съществено по-стойностно разглеждане на информацията.
«Идеята на тази книга е да събере есенцията от това, което българската академична общност е открила, но по някаква причина не достига до българската общественост като идеи, перспективи и нагласи. Това, което се съдържа в нея, е минимумът факти, които по принцип трябва да знаем като българи. Нищо повече от това», заяви д-р Александър Стоянов.
