Да си изясним какво очакваме от Северна Македония и то да не се основава на романтични исторически аналогии
Мицкоски се самопозиционира като персонален и основен проблем на България по отношение на Северна Македония. Сценарият, при който той вместо враждебност към страната ни започва да показва приятелско отношение, изглежда нереалистичен. Нещо повече, на този етап нереалистична изглежда изобщо възможността за посещение на Мицкоски в България или на Росен Желязков в Северна Македония.
Затова и България по-скоро би трябвало да очаква следващия премиер на Северна Македония, като е добре още отсега да разглежда възможните алтернативи на Мицкоски и да се опита да осъществява и поддържа контакти както с представители на опозицията, така и с хора от управляващата партия.
Към това трябва да прибавим и вниманието, което трябва да отделим на албанския фактор в Северна Македония, който е естествен съюзник на България както по отношение на интеграцията на страната в ЕС, така и за евентуалното й позициониране в „сръбския свят“.
Самите ние трябва да формулираме много ясно какво очакваме от Северна Македония и то да не се основава на романтични исторически аналогии и на нереалистични въжделения, а на прагматизъм и реализъм. Защото македонският неуспех по отношение на европейската интеграция е неуспех и за България. Добре е да изчислим какво губим, когато Северна Македония не успява да започне преговорите с ЕС, и какво губим, ако ги отвори.
За български успехи по тази тема, докато Мицкоски е премиер на Северна Македония, няма как да говорим.
